Изложбата на Красимир Трендафилов показва девет скулптури, осем от които са разположени в единия салон,
а във втория - само една. Тази необичайна подредба е смислово свързана със замисъла на изложбата.
Започнал с триизмерни пластики, построени на принципа на конструктивно изтласкващите се обеми и съдържащи прекомерно много сюжетност, той постепенно започва съзнателно да изчиства формата. В последните си творби, показани в настоящата изложба, художникът постига един минимализъм на изразните средства, който подчертава смислената им натовареност. А тя се изразява в търсене на материален изказ на трансцедентното и божественото, което авторът постига чрез умело разработения и деликатно вмъкнат в изчистената форма детайл. Затова самотният експонат в залата изразява мълчаливия зов на скулптора за духовност.
Изложбата на Красимир Трендафилов разчупва традиционните похвати на жанра по линия на своеобразна неорелигиозна мистификация чрез лично негов пластичен език, ярко отличаващ се от другите представители на скулптурата у нас.