ИСЛАНДИЯ, МОЯ УТОПИЯ

16 декември 2010 - 5 януари 2011

живопис

ГРЕДИ АССА

Няколко изречения по дългия път
през Исландската утопия на Греди Асса
от Джордж Лукс при откриването на изложбата

{ Природата на Исландия, суровата природа на Исландия, руши камъните, клати клоните,
бие лицата на жителите си.

Оставя следи.
Сътворени и пресътворени линии.
Лица като камък.
Коси като дива трева.
Вулкани изригващи пепел, извиращата вода на гейзерите и само самолета оставя самотна следа в небето.

Самотата е топло оръжие.
Между тях, като част от цялото чудо,
върви художникът.
Греди Асса се промъква под коравата обвивка,
изваждайки на повърхността цветната вътрешност.

С чувствителността на нежните звуци.
Думите между редовете.
Златните влакна в руното на овцата.

Струва ти се как зад масивните скали се показва платното на викингски кораб или Язон и аргонавтите, търсещи златното руно.

История и променяща се природа са се сляли в едно.
Спомените и и настоящето превърнати от четката на художника в истински нови разкази.

Исландия би могла да бъде навсякъде.
По улиците на Ню Йорк.
В някой бар в Хавана.
В африканската шир.
Навсякъде, където художникът открие трюфел под грубата повърхност.

Това, което ме вика от картините на Греди е тази чистота, тази сурова действителност, тази самота, желанието да зарея поглед в далечината.

Норвежкият викинг Флоки Вилгердарсон е дал името на острова. Земя на ледовете – Исландия.
Ирландските монаси оставили и книги, и камбани, след като избягали от острова.
"О, толкова е тихо" пее Бьорк и името на тази песен спокойно може да бъде тема на някоя от картините на Греди.

Нежността и дивото се превръщат в едно цяло в картините на художника.
Греди милва повърхността на платното с четката си
и магията се превръща в реалност
и реалността в магия.

Това са тихи образи, впечатления, спомени, утопия. Те изискват внимателно вслушване, за да разгърнат букета си.

Наслаждавайте се – наздраве! Скал! }

Джордж Лукс